Иван Замбин е потомък на знатен врачански род. Той бил много образован за времето си и владеел гръцки, турски, влашки и руски език. Къщата не е открита на това място, а е възстановена по стара снимка, поради което не представя интериора й, но са показани 3 занаята, характерни за Врачанския край.

През епохата на Възраждането във Враца е създадена златарска школа, която е естествено продължение на златарското изкуство на траките. Магазинерите и работниците на златарската чаршия са били разположени около Св. Възнесение и Домус пазар, в и около днешната улица „Търговска“. Майсторите златари изработвали изделията си предимно от сребро, а някои били и позлатени.

Пчеларството и бубарството са допълнителен традиционен поминък, характерен за Врачанския регион. Започва да се развива около 1750 г., като силно развитие се отбелязва около 1840 г. В една зала е представено старото производство на коприна. В другата зала е разположена съвременна техника и технология за отглеждане на копринени буби.

Врачанският регион е известен със своите лозя и винопроизводство. В избата са представени оборудване и традиционна техника за преработка и гроздобер и производство на вино.

Благоприятните природно-климатични условия във Врачанския край са били предпоставка за развитието на лозарството и винарството още от древността. Лозарството заема основен дял в поминъка на местното население до края на 19 и началото на 20 век. През 1893 и 1894 г. в Монпелие (Франция) и в Садово е направен анализ на врачанските вина, който доказва, че по качество, мирис и букет не отстъпват на рейнските.